Повече информация ― Български

Urticaria обикновено се проявява със силно сърбящи, изпъкнали рани. Понякога е придружена от подуване на околните тъкани. Лечението се състои предимно от избягване на известните провокиращи фактори. Първият избор на медикамент е по‑новият антихистамин, който може да се увеличи до по‑високи дози, ако е необходимо. По‑стари антихистамини, H2‑блокери, антагонисти на левкотриеновите рецептори, по‑силни антихистамини и кратки курсове кортикостероиди могат да се добавят като допълнителна подкрепа. При продължаваща уртикария, въпреки тези мерки, пациентите могат да бъдат насочени към специалист за допълнителни терапии, като omalizumab или cyclosporine.
Urticaria commonly presents with intensely itchy raised welts. It is sometimes accompanied by swelling of the underlying tissues. Treatment primarily involves avoiding triggers, if known. First-line medication includes newer antihistamines, which can be adjusted to higher doses if needed. Other medications like older antihistamines, H2 blockers, leukotriene receptor antagonists, stronger antihistamines, and short courses of corticosteroids can be added as extra support. In cases where urticaria persists despite these measures, patients might be referred to specialists for additional therapies such as omalizumab or cyclosporine.

Този преглед очертава най-новите насоки за лечение на уртикария и представя нови разбирания за нейните причини.
This review outlines the latest guidelines for treating urticaria and offers new understandings of its causes.

Second-generation H1-antihistamines (e.g., cetirizine, loratadine, fexofenadine), Omalizumab, Ciclosporin, and short courses only of systemic corticosteroids